ДИАМАНТЕНИ ГОБЛЕНИ ПО СЮЖЕТИ НА ИВАН МЪРКВИЧКА

ИВАН МЪРКВИЧКА – ИЗКУСНИЯТ ВЛЮБЕН

Майсторът на живописта – чехът, който остави целия си талант и любов в България.

Ако ти е трудно да си представиш шумния и пъстър пазар в Пловдив през 1880 г. с миризмите, насядалите жени с носиите и грънците, с конския тропот и вдигнатата прах. Ако искаш да усетиш красотата на истинското селско момиче, тъгата в очите, загара по лицето. Ако искаш да ти замирише на грозде, на зюмбюли, на вино, на вкъщи. Ако ти се плаче като по Задушница или искаш да се възхитиш на богатите ни носии с „Жена със сукай от Боженците" (1896), то несъмнено трябва да погледнеш едно от платната на Мърквичка. Да застанеш пред картината, да усетиш мазките, цветовете и да се върнеш назад, назад, назад. Да се влюбиш. Пълно, жестоко, крайно. Като отпреди, като завинаги. Точно така ни действа майсторството, изкусното творчество и ненадмината ръка на Ян Вацлав Мърквичка, или просто Иван Мърквичка.

ЖИВОПИСЕЦЪТ Е РОДЕН В СЕЛО ВИДИМ ПРИ ДУБА – АВСТРИЙСКАТА ИМПЕРИЯ,  ПРЕЗ 1856 Г., А СЛЕД ОБУЧЕНИЕ В ПРАЖКАТА АКАДЕМИЯ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА И В МЮНХЕНСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ ТОЙ ПРИСТИГА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1881 Г

Именно заради любовта му към нашата страна, заради детайлите и композицията на творбите му, заради автентичността, цветовете и цялостната харизма на най-известните му творби (сред които зашеметяващите „Ръченица“, „Задушница“, „Шопско хоро“ и др.) Иван Мърквичка е обявен за една от най-крупните фигури на българския художествен живот след Освобождението и за един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Иван си отива от този свят на 16 май 1938 г. в Прага, но картините му остават да живеят и до днес, като тихо нашепват за единствената голяма любов на изкусния влюбен – България!